1-416-561-578030-01-1959
ПРОТИВОРЕЧИЕТО МЕЖДУ
СЪЗНАВАНИТЕ
И НЕСЪЗНАВАНИТЕ ЖЕЛАНИЯ
Поздрави в Името Господне. Нося ви благословии, мои най-скъпи приятели. Благословен е този час.
Мили мои, скъпи приятели, всички знаете, че няма друга причина и цел в живота, освен развитието и пречистването. Затова, човек който е следвал този Път на развитие, няма да е живял напразно. Със сигурност, това е най-бързият начин на самопознание и самопречистване. Последното не е възможно без първото. Не можете да се пречистите, докато не познаете себе си. И въпреки, че самопознанието не винаги е идентично с пречистването, в голяма степен вие вече се пречиствате просто, като се опознавате цялостно и задълбочено. За да вършите това без съпротива или увъртане, от съществено значение е да имате смирението да приемете себе си такива, каквито сте понастоящем и следователно да признаете някоя страна от низшето си Аз, пълната значимост на която, може да сте пренебрегвали досега. С такава честност към себе си, вие вече се пречиствате, даже доста преди да станете способни да променяте емоциите си.
Толкова често забравяте, че емоционалната промяна не е нещо, което става по заповед. Не можете да промените чувствата и емоционалните си реакции чрез усилие на волята. Можете обаче да използвате волята си, за да извършите необходимата и често досадна работа по изясняването на смисъла в своите объркани емоции. Разбира се, можете да използвате волята си, за вземането на твърдо решение да следвате този Път, но вашите емоции могат да се променят само, след като многократно сте имали смирението да разпознавате тяхната по-низша природа. Затова повтарям: разпознавайте отново и отново какво е нередното във вашите вътрешни реакции. Така ще култивирате самата промяна, към която се стремите.
Да се самоопознавате, приятели мои, да намерите истински себе си, тази част от вас, която досега не сте осъзнавали, винаги в това е въпросът и целта. Сега ще се опитам да ви помогна допълнително в тази посока.
Често се забравя, че човешката личност има твърде много страни и затова човек рядко разбира какво всъщност се има предвид под „познаване на себе си“. Естествено, вие донякъде знаете за себе си – вашите съзнателни цели и реакции, вашите вкусове, индивидуални особености и други подобни. Но има толкова много други аспекти, които вие напълно пренебрегвате, скъпи мои. Просто помислете за себе си и за многото хора, които познавате и сте познавали. Помислете колко сте различни и колко различно се държите по отношение на определени хора, на семейството или на приятелите си. Във всяка ситуация имате различно „Аз“. Опитайте се да си представите какво би било, ако постъпехте спрямо човека „А“, както постъпвате спрямо човека „Б“. Можете да изредите даже цялата азбука и ще откриете, че имате точно толкова аспекта от себе си. И това е
даже само на повърхността, тъй като има и много други аспекти, които никога не се проявяват на повърхностното ниво на личността. Как тогава можете да разберете по-задълбочено кой сте?
Първата и най-важна стъпка е да установите вашите желания, приятели. И когато говоря за желания, нямам предвид важните стремежи и цели в живота или големите ви проблеми. Не, аз имам предвид, че всяка дребна, наглед незначителна, реакция от ваша страна, съдържа едно или друго желание. Помислете за някой маловажен инцидент, в който и да бил ден, когато сте се чувствували в дисхармония, ядосани, раздразнени, или пък обратното – радостни и оптимистични. Във всяка от тези реакции се крие желание. Ако искате да узнаете кой сте, първо трябва да установите желанията във всяка една ваша, ежедневна реакция. Това не е толкова трудно, колкото си мислите, нито пък е толкова лесно. Нужен е определен похват и подготовка. Първо, трябва да се научите ежедневно да преразглеждате деня си, както често съм ви препоръчвал. Следващата стъпка, вместо просто да потвърдите: „Чувствах се ядосан или обнадежден, нещастен или радостен, по такъв или онакъв повод“, е да се запитате защо сте се почувствали така, без значение колко очевидна е причината, засягаща други хора или външни обстоятелства.
Запитайте се какво би могло да е желанието зад вашата реакция. Запитайте се: “Какво наистина искам във връзка с тази ситуация, което ме кара сега да се ядосвам или да се страхувам? Ядосан съм, защото ми се иска нещо друго. Какво е това, което искам?” Или: „Радвам се, защото явно се е сбъднало нещо желано. Какво беше това желание? Или ако се чувствам обнадежден, така ли е защото сега изглежда, че има по-големи шансовете някакво мое желание да се изпълни? Какво е това желание, ясно и просто?”
Опитайте се да си създадете навик да се саморазпитвате, приятели. Разгледайте всичките си реакции, всеки ден, и ги изследвайте от тази гледна точка. Какво е желанието? Това ще ви помогне много, скъпи мои, да разберете себе си доста по-добре. Освен това ще ви помогне и да разберете защо сте станали такива, каквито сте сега, и защо имате тези желания. Но това е следващата стъпка, за която е все още рано. Едно по едно. Научете се първо да затвърдите стегната и ясна осъзнатост за вашите желания. После ще изследваме причината за тяхното съществуване.
Вашите несъзнавани желания често се отклоняват от осъзнатите ви. Мисля, че вече всички разбирате, че това е една от основните причини за вашите противоречия и разочарования. Вие често създавате подобни противоречия и липса на реализация, като същевременно пренебрегвате пълното им значение. Факт е, че съзнаваните ви желания и цели, които ръководят вашите действия, са в съответствие с целите на висшия Аз, но едновременно с това, по-ниски и егоистични цели също са налице във вашите мотиви. Тези по-ниски цели намират оправдание във висшите, които много добре служат за прикриване на тяхното съществуване. Много важно е да видите този факт, скъпи мои приятели. Макар вашите действия да са достойни и добри, макар че извисени и благородни мотиви наистина съществуват във вас, те губят блясъка си, ако не можете да видите, че и по-низши мотиви за същата тази цел, съжителстват редом с висшите. Дори много преди да успеете да се пречистите до такава степен, така че тези егоистични, надменни, суетни и страхливи мотиви да престанат да съществуват във вас, фактът че просто признавате тяхното присъствие, ви пречиства в значителна степен, като също така пречиства и правилната ви постъпка.
Често сте озадачени, защото откривате, че искате нещо чисто и добро, а то ви носи дисхармония. Причината е, че пренебрегвате различното естество на мотивите, съществуващи в рамките на
благородното ви желание. Съзнаваните благородни подбуди ви убеждават, че няма нищо лошо във вашата цел, докато все пак, действително има нещо нередно, а именно, че не познавате другата част, която съжителства в потока на същото желание. Свикнали сте с „изключващо” отношение; мислите, че истинността на един мотив изключва истината за друг, като често двата са напълно противоположни по своята природа. Ще трябва доста самоосъзнаване, за да разберете наистина, че един мотив не изключва друг. Пречистването не означава просто да променяте желанията. То означава, да отделяте чистосърдечните подбуди от нечистосърдечните, отначало само като ги наблюдавате. Никога не се опитвайте да насилвате чувствата си. Така не става. Не мога да не наблягам на това достатъчно често. Но се постарайте да можете да си кажете: „Сега, моето желание е това или онова. Съзнаваното желание е добро. Но аз разпознавам, че този или онзи егоистичен мотив също играе някаква роля. Ще продължа да върша доброто дело, но няма да се заблуждавам, че съм напълно лишен от егоизъм, суета или каквато и да била друга склонност . Мога само да се моля и да се надявам, че тези необуздани течения ще отслабват с времето. Не мога да не се чувствам така сега, но дано да се освободя от тях.”
Като наблюдавате себе си по този начин, отново и отново, по-низшите течения наистина ще отслабват, докато накрая изчезнат. Така ще постигнете безмерно повече в своето пречистване, отколкото, като се опитвате да прогонвате чувствата. Вие се опитвате да принуждавате чувствата си с най-добри намерения: знаете, че определени реакции са егоистични или нелюбящи и не ви се иска да е така. Изглежда, че би било възможно е да се премахнат подобни тенденции, като просто ги отстраните. В действителност вие само ги прикривате и следователно им давате много по-голяма власт, отколкото когато признавате съществуването им. Освен това се заблуждавате, защото си мислите, че сте по-пречистени отколкото сте. Вярвате, че сте свободни от по-низши подбуди, докато те всъщност ферментират във вашето подсъзнание.
Човечеството прави ясна разлика между чувства и мисли. Знаете, че по дух и двете са конкретни форми от фина материя. Според нас, чувствата, по същество, са същите като мислите. Единствената разлика между мислите и чувствата е в силата и интензивността, а не в характеристиката или вида. Чувството е по-силно и по-интензивно от всяка мисъл. Убежденията и мненията, неподкрепени от емоции, са слаби и формите им могат да се разпаднат много по-бързо от тези, в които мненията и възгледите са заредени с емоция. Този принцип важи както за положителните, така и за отрицателните мисловни форми.
И най-силното осъзнато убеждение или мисъл е нищо в сравнение с някое напълно неосъзнато емоционално течение. Вие скоро ще откриете тази истина, следвайки Пътя. Осъзнавайки емоциите си, вие ги превръщате в мисли и след това, ако искате, превръщате тези мисли в действия. Така вие живеете в по-висока степен на съзнание, отколкото когато действате, без да разбирате защо, просто изнамирайки някакво обяснение, докато в същото време оставате под контрола на вашите несъзнавани мисли или чувства.
Знаете, че мислите не могат да се променят бързо дори и тези без лична емоционална намеса; колко повече време тогава отнема да се променят емоциите! Например, вие сте поддържали дадени мнения през целия си живот. Даже и да не сте емоционално ангажирани – мнението да е повърхностно, без някакво значение лично за вас – навикът и вашата среда са ви повлияли да го поддържате, поради което никога не ви е хрумвало да го преразгледате, въпреки факта че то отдавна е отживяло. Колко е по-трудно тогава да се промени мнение или отношение, в което са замесени лични психологически фактори и вашите емоции! Колко податлива на навици е човешката душа! Колко велика е борбата за преодоляване изкушението на мудността и гордостта!
Защото се изисква известно смирение, за да се променят установените от дълго време възгледи. Често виждаме, че хората държат на дадено мнение, само защото са свикнали с него,въпреки факта, че дълбоко в сърцето си знаят или чувстват, че е време да го заменят. Промяната дори на повърхностни мнения изисква усилие и смирение. Промяната на мислите, които нямат емоционално въздействие, изисква определени умения, които не винаги се придобиват лесно. Много повече търпение и мъдрост са нужни за да се промени възглед или отношение, в което са намесени дълбоко вкоренени емоции.
Дори една обикновена мисъл не може да бъде променена насила. Никой не може да ви принуди да мислите различно, дори и самите вие. Можете да промените мнение само ако го обмислите и претеглите, различите и изберете. По време на този процес може да се изгради ново мнение. Или след съзнателно и зряло обмисляне може да решите, че старото мнение изглежда правилно. При емоциите, които са по-мощни и с по-голямо влияние от мислите, силата е още по-безуспешна и твърде коварна. Не се безпокойте, че вашите непречистени емоции не се променят само защото най-сетне сте разпознали тяхната непречистена природа. Пригодете се към необходимостта за известно време просто да наблюдавате тяхното присъствие. Ще научите допълнително от тази си способност.
Осъзнаването на вашите смесени мотиви изисква смирение. Това значи да живеете в благоприятното състояние на истинност, въпреки че истината може да не е ласкателна за момента. Затова укрепете душата си чрез самопризнание. Така бавно, стъпка по стъпка, ще преживеете промяна на съзнанието, промяна на вътрешните идеи, когато емоциите ви наистина ще започнат да стават други. И това ще бъде най-голямата победа и облекчение за вас – но не става от раз. Можете да пожънете плодовете, само след като сте свършили дългата работа, описана в тези лекции.
Полагайки този труд, вие ще разберете не само вашите проблеми и противоречия, но също и вашите образи-представи, и начина по който те са се формирали. За да намерите представите трябва да работите от две страни: (1) да изследвате детството си и реакциите си по онова време, и (2) да изследвате желанията в настоящите си реакции по отношение на случващото се в ежедневието ви. Те ще съставят една цялостна картина. Когато изследвате желанията си сега, ще разберете защо някои са по-силни от други. Някои са били потушени от насрещни течения, докато други текат неизменно в една посока, като съдържат няколко пласта от вашата личност, наред с както добри, така и с лоши мотиви. Тогава ще разберете защо сте сметнали за необходимо да скриете съществуването на лошите мотиви от собственото си съзнание.
Бих искал също да се спра на една друга възможност, с която се сблъсквате, опитвайки се да намерите себе си чрез разкриване на своите желания. Въпреки че съзнателно и външно животът ви може да изглежда добре насочен, вътрешно вие сте в смут. Може да откриете, че всъщност не знаете какво искате. Това е озадачаващо и често разстройващо. В душата ви има толкова много объркване поради потискането на конфликтни или неканени желания, така че всичко се оплита и се иска известно усилие от ваша страна, за да развържете възлите. В началото може да е най-страшно, като разберете, че всъщност не знаете какво искате. И поради това първо ще се опитате да избягате в други, изфабрикувани желания.
За да разпознаете тези ваши изфабрикувани (но правдоподобни) желания, трябва да подръпнете отделните нишки на своя вътрешен възел, една по една, да ги разнищите и след това да проследите техните посоки. Всяка от малките нишки във възела представлява малко желание.
Всяка има различен мотив зад себе си. Несъзнателно сте вярвали, че не бихте могли допуснете осъзнаването на всичките си различни мотиви, защото сте интелигентни хора, високоразвити в много отношения. Как тогава да признаете, че имате някои напълно противоречиви желания, които се отменят взаимно? И все пак детето във вас желае две, а често и повече, несъвместими неща, което е невъзможно. Скривайки това противоречие, вие сте мислили, че ще се отървете от него. На практика обаче, в това скрито ядро се крие самата същност на вашата дисхармония и разочарования.
Единственият изход е да имате смелостта и търпението да вземете всяка нишка и да се запитате какво желаете във всяка една от ежедневните си реакции. За начало просто отбележете желанията. Въздържайте се от осъждане и оценки като: „Но това е глупаво, това не може да бъде, това е недостойно за мен“ и други подобни. Такъв подход само ще ви затрудни да развържете възела и вероятно ще направи задачата невъзможна. Знайте, че вашите скрити емоции нямат нищо общо с външния ви здрав разум! Знайте, че частта от вас, която не може да съзрее, защото сте я държали потисната, иска точно това: изпълнението на две или повече противоречиви желания. Детето във вас иска невъзможното, поради постоянното си желание да прикрива ядрото на противоречивите желания с разумни, повърхностни желания, докато конфликтите ферментират отдолу. И тъй като вашите желания, чувства и мисли са мощни магнитни полета, те привличат обстоятелства, които съответстват на вътрешните конфликти. И никога не знаете, че противоречивите ви желания са отговорни за вашите външни нещастия и неуспехи. Последните са логичен резултат, неизбежна проекция на първите.
Вероятно искате определено нещо да се осъществи. Обаче в същото време искате и предимствата на противоположното желание. Мотивите в последното, противоречащо желание, може да не са ласкателни за вас, затова го потискате и държите под ключ. Колкото по-несъзнавани са някои емоции или желания, толкова по-голям ефект имат те в живота ви. Следователно, вие получавате точно това, което съзнателно не искате, но което несъзнателно желаете. Обаче вие го желаете наготово и само с преимуществата му (без да дадете нещо в замяна и без недостатъците). А после не разбирате!
Така че, за да намерите себе си, трябва да имате предвид, че е нужно не само да разграничите добрите от лошите мотиви в дадена цел, но и че бихте могли да не знаете какво наистина искате. Само след като откриете причините за всичките си противоречиви течения и разберете своето, досега несъзнавано объркване, ще можете да имате ясно желание, следващо неотклонно една посока. Тогава ще станете достатъчно зрели в душата си, за да разберете, че цената трябва да се заплати. Това е начинът. Не е лесно, но със сигурност е постижимо за всеки, който го прави добросъвестно и с постоянство.
Скъпи мои приятели, започнали сме да работим върху личните образи-представи, които са се формирали през вашето детство и които са отговорни за неуспехите в живота ви. Онези от вас, които работят сериозно в тази насока видимо напредват доста.
Сега бих искал да ви дам допълнителен материал за размисъл. Във всяко време и във всяка цивилизация съществуват не само лични, индивидуални образи-представи, но и масови, расови, национални и исторически такива. Този пункт е много важен, скъпи мои, защото вашата лична представа може да съвпадне и да се засили от масовия образ-представа. Ако вие нямате лична представа, свързана с масовата, тогава последната може да не ви засегне изобщо или поне наполовината на това, което би било, ако имахте индивидуална представа, която по някакъв
начин пасва на масовата представа на вашето време. Всеки е засегнат донякъде от масовите имиджи. Те ви засягат повече или по-малко, според естеството на вашите собствени образи-представи. Затова е важно за вас, приятели мои, да осъзнаете, че такива масови имиджи съществуват. Това осъзнаване ще ви отведе още една крачка напред, към разсейването на вътрешните ви конфликти. Тогава ще видите как съответната масова представа засилва вашата лична. Съществуват толкова много масови представи, че би било невъзможно да се изброи дори част от тях. Но като продължавате, ще разберете всичко, което е важно за вас.
Нека ви дам няколко примера. Има масова представа за продължителността на живота. Дълго време според тази масова представа се смяташе, че хората достигат средно, да речем до четиридесет и пет годишна възраст. И повечето наистина умираха на тази възраст. Разбира се, можете да кажете, че подобрената медицина и условия на живот са отговорни за по-дългата продължителност на живота сега. Естествено, не отричам това. Но поради тези подобрения масовата представа се промени, и тъй като този конкретен масов имидж започна да се разпада, подобренията можеха да бъдат осъществени. Това действа двупосочно. Едното е немислимо без другото. Ако човечеството не беше се развило психологически и духовно дотолкова, че да бъде готово да се откаже от старата представа или илюзия, никакво техническо подобрение нямаше да удължи живота. Друга масова представа е, че когато човек достигне определена възраст, той става слаб и болен. Цялото човечество е засегнато от нея.
Общоприети представи съществуват по всяка възможна тема. Помислете за това, приятели. Ще откриете колко масови имиджи или илюзии съществуват, които влияят на личния ви живот, и двойно повече, когато е намесена лична представа, подобна или свързана с общата.
Още нещо само, преди да преминем към вашите въпроси, скъпи мои. Естествено е, когато работите по този начин, много от вашите скрити емоции да излязат на повърхността. Помнете, че колкото по-осъзнати стават скритите ви емоции, толкова по-вероятно е да се съобразявате с другите хора. Докато сте под тиранията на вашето несъзнавано, често вие не бихте могли да не се държите по начин, който е неприятен за околните. Дори може да не сте съвсем наясно за това. Естествено, можете да го забележите, ако наистина искате, даже и без този процес на самоанализ, но често страните от подобни наблюдения, защото те биха могли да ви доведат точно до тези познания, които психиката ви иска да избегне. Решавайки да поемете по този Път, вие сте длъжни да помислите поне малко за въздействието, което имате върху другите. Опознавайте себе си, анализирайте емоциите си, но не си ги изкарвайте на тях. Колкото повече израствате в самоосъзнаването си, толкова по-безкористни трябва да ставате, толкова по-осъзнати за влиянието си върху околните.
А сега, скъпи мои, нека се обърнем към вашите въпроси.
ВЪПРОС: Бихте ли ни разказали повече за ангелите пазители?
ОТГОВОР: Вече съм обсъждал тази тема в минали лекции. Позволете ми сега да кажа това: Няма човешко същество, на което Бог да не е дал пазител – няма. Много хора отричат този факт. Смятат го за детинско суеверие. Те са повлияни от настоящия масов имидж, изграден в отговор на противоположната масова представа, която човечеството имаше преди време. Тогава ангелите-пазители и всичко свързано с тях се изкриви до пълна противоположност. Хората приписваха отговорността за всичко върху влияния на духовни същности, добри или лоши, като по този начин се опитваха да се измъкнат от собствената си отговорност. Тук имате две противоположни масови
представи, последвали една след друга, като действие и противодействие. Сега е на мода да се подсмихвате на подобни идеи. И все пак, на всяко човешко същество е даден пазител. Силата и мощта на пазителя зависят от развитието на човека, неговата задача и отговорност в божествения план. Пазителите се придържат много стриктно към божествения закон. Те се намесват само според закона и личния план на своя повереник. Иначе те нямат право да предотвратят грешка в дадена преценка или в решение. Те не могат да предотвратят премеждие, което може да е добро лекарство, затова те стоят и наблюдават. Тяхна задача е да насочват поверениците си в живота, според личните им житейски планове, предотвратявайки само това, което е в разрез със закона за причината и следствието.
Както знаете, едно човешко същество би могло със свободната си воля да промени плана, направен от него преди инкарнацията. Пазителят няма да предотврати това, независимо дали промяната е за добро или за лошо, но ще бди над протежето си така, че то да бъде постигнато само от това, което само си е причинило. Пазителите знаят колко далече могат и трябва да стигнат в напътствията и във вдъхновението. Когато и ако изобщо, човешкото същество направи първата крачка в правилната посока – приближавайки се до Бога пряко или косвено – пазителят е свободен да го посрещне с всичко, което е полезно за тази цел. Но ако първата стъпка не е направена по свободна воля, пазителят не може да наложи правилното решение на повереника си. Колкото повече човек се обръща към Бога, толкова повече пазителят му може да се приближи към него. Колкото повече се отдалечава от Бога, толкова по-далече стои пазителят. Тук нищо не може да се направи. Това е положението.
Освен това, около всяко човешко същество има много духове – неорганизирани духове, духове които не са обезателно лоши, но има и зли . Обаче никога не забравяйте, че духовете около вас не идват произволно. Те са привлечени от вас посредством някои основни прилики, въпреки че степента на доброто или злото може да варира значително, както и да бъде твърде различна от настоящия етап на собственото ви развитие. Така може да имате зъл дух около себе си, макар да не сте зъл човек. Но някои ваши вътрешни потоци са със същата основна характеристика, както и злия дух, прикрепил се към вас. Това се отнася и за божествените духове. Доколко един неорганизиран дух може да ви повлияе, пак зависи от вас. Колкото повече самосъзнание имате, толкова повече контрол упражнявате над себе си и следователно сте толкова по-независими от влиянието на други същества, духове или хора. Човек, чието съзнание не се е издигнало до известна степен, лесно ще попадне под влиянието на други хора, въпреки че той или тя може да не осъзнават този факт. Същото важи и за влиянието, което духовете могат да имат върху такъв човек. Пазителят е длъжен да наблюдава. В други случаи пазителят може да предотврати такова влияние. Това зависи от толкова много обстоятелства, че те не могат да бъдат изброени тук. Но всичко е според съвършенството и мъдростта на божествения закон.
ВЪПРОС: Всички пазители организирани духове ли са?
ОТГОВОР: Разбира се. Но това не означава, че около вас няма също и неорганизирани духове, които да искат нещо добро за вас. Те може изобщо да не са зли. Но постоянният пазител трябва да бъде организиран дух.
ВЪПРОС: Според божествения план, каква е възрастта на човека?
ОТГОВОР: На това не може да се отговори просто с цифра, скъпи мои. Божественият план трябва да има предвид масовия имидж, който съществува във всеки един момент. Той също така взема
под внимание всички детайли от инкарнацията на всяко същество. Затова трябва да варира. Масовият имидж е устойчива форма. Трябва се вземе предвид. Според това, в съчетание с личния план, едно човешко същество достига по-висока възраст от друго. С промяната на масовата представа, индивидуалните планове ще се нагаждат към нея, така че колкото повече се развива човечеството като цяло, толкова повече всеки индивид ще има шанс за реализация в един живот. Но винаги ще има случаи, когато индивидуалната продължителност на живота е много по-кратка от средната за момента. Един ден средната възраст ще бъде сто години, но въпреки това ще има някакъв брой хора, чийто план е да умрат, когато са на двадесет.
ВЪПРОС: Аз имах предвид, че след като творението е съвършено, каква възраст ще бъде в рамките на съвършенството?
ОТГОВОР: Но скъпи мои, в тази човешка сфера, на земно ниво, никога няма да има съвършенство. Това е временна сфера, временен етап, който съществува само докато съществува несъвършенството. Когато някое същество достигне съвършенство, то вече не трябва да преминава през процеса на раждане и смърт. То ще бъде вечен дух, ще бъде в безвремието.
ВЪПРОС: Има ли някои от пазителите, които да са в промъждутък между прераждания или всички те са извън цикъла на преражданията?
ОТГОВОР: Зависи от човека. Много човешки същества не са достигнали етапа, на който могат да поемат по такъв Път на саморазвитие или да изпълняват духовна мисия. Те са хора, които просто водят това, което бихте нарекли обикновен живот, като се учат и развиват бавно от своя опит или остават в застой. Такива хора имат пазители, които естествено пак са организирани духове, но които все още не са излезли от цикъла на преражданията. На някого, който се развива много бързо и желае да поеме по такъв Път, и в крайна сметка изпълнява мисия, се дава по-висш и по-мощен пазител. Такива пазители често, но не винаги, са извън цикъла на преражданията.
ВЪПРОС: Предполагам, че расовите и религиозните представи са също така част от масовите представи?
ОТГОВОР: Разбира се.
ВЪПРОС: Значи, в цикъла на преражданията, една душа преминава през всички видове раси и особено, през религии. Така всички прераждания се смесват. Това би подпомогнало пречистването.
ОТГОВОР: Да, съвсем сте прав.
ВЪПРОС: По отношение на скритите желания: Човек понякога изпитва радост, която съдържа и желание. Не е ли възможно понякога човек да се чувства радостен, защото е дошъл малко по-близо до Бога?
ОТГОВОР: Естествено, това е възможно. Може да се почувствате радостни заради победа в себе си. Не казвам, че всяка радост съдържа в себе си елемент на низша склонност. Изобщо! В такъв случай едно добро и градивно желание е било изпълнено, или отчасти. Въпреки това, няма нищо лошо да го разгледате. Ако това е изцяло отговора – добре. Всеки път, когато изпитвате чиста радост, без страх да я загубите отново, без никаква тревожна дисхармония, не е необходимо да я
изследвате. Всички вие, по този Път, трябва да го правите главно при противоречиви чувства, които съдържат елементи на дисхармония. А това може да се случи и когато човек изпитва някаква радост, но ако се вслуша в себе си, наред с нея присъстват и други емоции.
ВЪПРОС: Трябва ли във всяко настроение да има скрито желание?
ОТГОВОР: Всяка емоция съдържа желание, скрито или не, но не всички желания са лоши или грешни. Следователно всяко настроение съдържа желание, защото настроението е продукт на емоцията.
ВЪПРОС: За предпочитане ли е да се извърши добро дело с лош мотив или човек трябва да се въздържа от извършването му?
ОТГОВОР: О, не, човек не бива да се въздържа. Човек трябва просто да разпознае, че доброто дело съдържа и лош мотив, без да се самозаблуждава. Самият факт, че лошият мотив е разпознат, помага много в пречистването, през което всяка душа трябва да премине. Началото винаги е честността към себе си.
ВЪПРОС: Връщайки се към вашия отговор за пазителите, че ние привличаме това, което сме повикали. Това законът за афинитета (сходството) ли е?
ОТГОВОР: Да.
ВЪПРОС: Можете ли да ни кажете малко повече за това?
ОТГОВОР: Законът за афинитета вече е обсъждан доста, в предишните лекции. На практика всичко, което казвам и преподавам, се базира на него, макар че не винаги използвам този конкретен термин. В това се изразява духовният закон като цяло. Това е законът за причината и следствието, обхващащ всички универсални и психологически процеси. Вземете, например, представите. Когато един образ-представа съществува и въвежда човек в дадени ситуации, тогава определени хора биват привлечени в живота му. Това се основава на закона за афинитета, защото формите на мисъл, чувство и желание привличат това, което им съответства. Цялата концепция за представите може да бъде разбрана само, когато човек осъзнае валидността на закона за афинитета. Еманацията на всяко живо същество, която често се нарича одична сила, различните вибрации, произтичащи от рановидностите на одичната сила, всичко това се основава на закона за афинитета.
ВЪПРОС: Относно масовите образи: Всъщност родени ли сме с расови и с религиозни имиджи? Какво се случва, например, ако някой с различно вероизповедание тръгне по Пътя, по-точно Пътя на Христос, в сравнение с Юдейския? По такъв начин се генерират дрязги и омраза към предишната вяра. Какво е обяснението?
ОТГОВОР: Някои душѝ са все още доста ангажирани със собствените си расови и религиозни представи или имиджи на вярата, защото техните индивидуални психологически фактори, тоест теченията на техните лични на представи, работят заедно със съответния масов имидж. Така те няма да се чувстват склонни да разрушават представата си, за известно време. Необходими са няколко прераждания, преди твърдостта (на представите) да може да се отпусне. Други, родени в същата раса или вяра, вече са в точката на разпадане на своите расови и религиозни имиджи. Те
вече са ги разсеяли до известна степен или имат различни индивидуални представи, които са по-слабо обвързани със съответната масова представа, или пък изобщо нямат такива. По този въпрос има толкова много противоречия и замесени лични чувства, че предубежденията относно представите ще попречат на почти всеки да чуе нещо по темата. Същото се отнася и до националността. Има хора, родени в държава, където вероятно е налице силна тенденция към национализъм и прекомерен патриотизъм. Те остават в тази страна и никога не им идва на ум, че собствените им възгледи са предубедени. Други, родени в същата държава, изпитват желание да излязат от нея, да видят други страни и хора, като така разширяват полезрението си. Същото е и с религиозните масови имиджи. Един човек е по-навътре(в определена среда), а друг започва да излиза от нея. Вторият е по-развит, поне в това отношение. А в друго отношение този, който е все още едностранчив и предубеден, може да бъде по-напред. Но точно в това отношение вторият вече е започнал да разрушава ефекта, причинен от масовия имидж на средата си.
Това, което виждате да се случва на днешно време е постепенно, но много ясно изразено, унищожаване на масовите представи по отношение на национализма. Следователно, от наша гледна точка, дори сътресенията и ужасните скърби на войната имат своите добри страни. Защото без тези катаклизми, хората нямаше да отиват от една държава в друга и така да разширяват своите възгледи. Това разрушава техните масовите имиджи и евентуално, често засяга и личните им представи. Същото ще се случи и с религията. Значи, недалновидно е да се смята, че едно ужасно събитие на тази земя, даже война, не води човечеството към развитие и духовно осъществяване. Реализацията е толкова неизбежна, че тя трябва да се случи по един или друг начин. Дори ако човечеството все още не е намерило пътя към мира, погрешната алтернатива също трябва води към целта за единство и освобождаване от илюзиите и от масовите представи. Разбира се, насилието и омразата, предразсъдъците и егоизмът, всички причини за войната, са недуховни. Но много хора все още се намират в такова състояние. Само като продължават и продължават, те постепенно ще изоставят тази си слепота. Така че, въпреки съществуването на такива течения, развитието не може да бъде преустановено, защото резултатът от войни и други подобни сътресения винаги води към едно: духовно развитие, единение, освобождаване на човека от неговите вътрешни окови. Ако погледнете на историята от този ъгъл, ще мислите малко по-различно. Това действа както за отделния човек, така и за човечеството, като цяло: трудностите, през които човек преминава, защото е посял семената им, са самото лекарство за освобождаването му от тях. Това обаче не значи, че трябва да водите война.
ВЪПРОС: Бихте ли счели предложението на Папата за обединение в Христос, като мирна стъпка в тази насока?
ОТГОВОР: Разбира се. Независимо какво ще излезе от това, независимо дали идеалното разрешение може да бъде намерено веднага или не, това е знак за бавно разрушаване на религиозните масови представи, стъпка по стъпка.
Скъпи мои приятели, аз ще се оттегля отново в своя свят и ще ви оставя с Божиите благословии и с любовта, и светлината на нашия Спасител, Исус Христос. Приемете силата и любовта, които се дават на всеки един от вас. Бъдете в мир, скъпи мои. Бъдете в Бог!
Ева Брох Пиеракос
Фондация Pathwork, Издание 1996 г.